Неизвестната България

Неизвестната България

Малина Тонова

Вярвате ли в свръхестественото? Че съществува паралелно на нашия, светлия свят, друг тайнствен и загадъчен? Някои от вас ще отговорят с ДА, други - с НЕ, но точно свръхестественото беше стимулът за моето малко пътешествие. Действието ще се развива по познати, но и се оказва - загадъчни места - горите около витошкото село Кладница. Приятели ми разказаха историята на един смел тийнейджър от селото, който решил да съкрати пътя си през нощта до дома, като минал напряко от хижа Селимица през гората покрай река Йордан. Ще попитате какво търси младеж през нощта в горите на Витоша - не питайте, постъпките на тиийнейджърите са необясними. И така, момчето тръгнало смело през тъмната гора, но внезапно към него се присъединила загадъчна жена, появила се от нищото, която вървяла до него, опитала се да го заговори, но вцепенен от страх, той не ѝ отговарял, докато изчезнала така, както се била появила. Истина или не, тая история ме заинтригува и започнах да проучвам легендите на Витоша, за да разбера коя е тази прокълната душа. Селото има много древна история, чиито начала си губят още в тракийско и римско време. Но най-драматична е легендата, свързана с падането на нашите земи под османска власт. Местният болярин и неговите хора дълго се отбранявали срещу нашествениците, като накрая се укрепили в крепостта “Градище” над Кладница. Една жена обаче напуснала крепостта по някакви причини, за които легендата не говори, и попаднала в ръцете на врага. Доброволно или не, тя издала източниците на вода за бранителите, и лишени от нея, в крайна сметка се предали. Тежкият грях не ѝ дава покой и сянката ѝ и до днес скита по тия места, предположих аз. Дали наистина е така? Заедно с приятели решихме да минем по пътя на младежа от Кладница с тайната надежда да доловим знак от присъствието ѝ. Но, разбира се, изминахме маршрута през деня. Тръгнахме от пътеката под хижата, там, където злополучният младеж е срещнал призрачната жена.

Продължихме надолу по добре маркирана пътека.

Наистина идеята за пътешествието по стъпките на историята беше моя и през цялото време се оглеждах и ослушвах (плахо) за знаци от присъствие на тайнствената жена. Но, признавам си, не видях друго освен красиви природни гледки и не чух други звуци освен шума на реката. Поехме надолу по остатъците от стар римски път, белег за древни времена. 

Погледът ни задържаха красивите морени, обрасли с мъх, дърветата, играта на слънчевите лъчи.

Пресякохме живописното дървено мостче и стигнахме до оброчището, където, според думите на младежа, среднощната му спътница е изчезнала. На това свято място

местните жители всяка година отбелязват Богоявленския водосвет.Спираме за почивка и аз отново се оглеждам за следи от тайнствената жена. Както се досещате, няма такива. Мир на страдащата ѝ душа!

Маршрутът ни завършва в местността “Плачи камък”, лобното място на защитниците на крепостта. Железен кръст напомня за смелостта им.  На връщане към мястото, където сме оставили колата, минаваме край внушителен дъб, надписът на табелата отбелязва, че е на около двеста и петдесет години. Дори той не помни тези отминали събития, чиито дири се опитахме да открием. Но затова пък откриваме други следи - по-нови, върху кората на едно дърво. Криси, ако правилно съм разчела името ти, запомни, моля те, че природата е храм, където не трябва да оставяме груби следи от присъствието си!